В българския календар няма друг празник, който да е свързан дотолкова със семейството, колкото е Бъдни вечер! По различните райони в страната той е известен и с много други имена – Малка Коледа, Мали Божич, Суха Коледа и други. Празникът е пропит и с християнска символика – това е денят, в който с молитва трябва да бъде посрещнато раждането на Спасителя. Свързан е и с възкресението на природата, поради което на този ден извършвани биват и множество ритуали за късмет и плодородие.

Старата българска традиция гласи, че на този ден цялото семейство трябва да се събере, а всеки негов член трябва да участва в някакъв ритуал. На времето мъжете да имали задачата да изберат и отсекат бъдника. Той представлява дебел пън, символизиращ Световното дърво, на което е отредена ролята да крепи хармонията в цвета. Бъдника се пали от най-възрастният човек в къщата и трябва да бъде оставен да гори през цялата нощ! Смята се, че огънят му има силата да пречиства и да носи сила.
Счита се още, че в навечерието на Коледа адът отваря врати, а сред хората бродят караконджули и таласъми. Заради това част от пепелта от бъдника се пръска по нивите и земите за плодородие, а другата част се съхранява за предпазване от зли сили.

Жените също имат своята важна роля. Те сами по себе си са свързани с плодородието и дома, заради което те също трябва да извършат определени ритуали. Те трябва да приготвят и вечерята за празника, като най-важно място на трапезата имат обредните хлябове. Замесването им започва още рано сутринта, когато най-младите носят „мълчана вода“, с която домакинята ще замеси питата. Нарича се така, защото момичетата не бива да разговарят по пътя, докато я занесат у дома. В питата задължително се поставят дрянови пъпки и сребърна пара за здраве! Отгоре пък питата се украсява с кръстове, с плодове и жито. В правенето на хлябове обаче не бива да вземат участие момите за женене, за да не отнесат те със себе си плодородието от дома!

Празничната вечеря, с която се свързва празника пък, е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Трапезата се поставя на земята върху слама, като пресъздаване обстановката на раждането на младенеца. Вечерята започва с разчупването на питката като първото парче е за мъртвите или за Богородица, второто е за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. Известно е, че на масата на Бъдни вечер трябва да присъстват нечетен брой постни ястия – сарми, ошав, баница, пита, чушки, жито, мед – всички те намират място на българската трапеза на този ден!

Никой не бива да става от трапезата, преди всички да са приключили. Едва тогава всички стават, за да посрещнат коледарите, а трапезата не се прибира, а се оставя и през нощта, защото се смята, че близките покойници слизат на земята и вечерят.
Смята се, че на Бъдни вечер може да се види бъдещето, поради което се правят и различни гадания за плодородието, времето, а и за личната съдба на членовете вкъщи. Ако бъдника искри, докато гори, значи че през идната година реколтата ще е богата. Всеки вкъщи трябва да счупи и по един орех – ако ядката е хубава го чака здраве, ако е гнила – болест. Младите моми за женене пък слагат първата хапка от питата под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си жених!
Чудесно ще посрещнете празника и в Чепеларе, където ще Ви очакват очарователните „Къща за приятели“ и „Старата къща“!
Честит празник!

Видяно: 296 пъти

Коментари