Развалините на град Улпия Ескус днес се намират в северозападната част на село Гиглен. Ще ги откриете само на пет километра южно от мястото, където река Искър с влива в река Дунав. В античността река Искър е носила името Ескус, от където идва и името на града. Той възникнал още през първи век като наследник на тракийско селище. Около него по-късно бил изграден и лагерът на Пети македонски легион.
Военният лагер получил статута си на колония при победата на император Марк Улпий Траян срещу даките. Другата част от името на античния град е посветена именно на него, защото по случай победата на императора, Улпия Ескус бил провъзгласен за град със собствено управление. Така той се превърнал и във много важна точка на картата.
Градът търпи развитие през втори-трети век, когато била изградена неговата централна част. Селището е строено по типичен за римляните начин. Градът имал правоъгълна форма, а улиците се простирали в посока изток-запад, север-юг. Площта, на която се разполагал била приблизително двеста и осемдесет декара.
Днес от това антично кътче все още личат улиците, има останки от голямата гражданска базилика, както и от някои храмове.
По времето на император Константин Велики през четвърти век градът бележи своя разцвет. Самият император дошъл на откриването на големия каменен мост, който бил предназначен да свързва Улпия Ескус със Сукидава (днес село Челей).
През пети век обаче Ескус паднал жертва на хунските нашествия. Император Юстинян Велики възстановил крепостните му стени. Но той бил окончателно разрушен от аварите в края на шести век, когато всъщност пострадали много военни лагери и селища по земите на днешна Северна България.
Няколко века по-късно, през десети век, край земите на античния град било построено селище, което продължило да съществува чак до четиринадесети век. Но за пръв път останките и развалините край село Гиглен били свързани с Ескус чак в края на седемнадесети век, станало благодарение на военния инженер граф Луиджи Марсили.
По-късно последвали и археологически разкопки. Те стартирали в началото на двадесети век, претърпели няколко прекъсвания , но все пак продължили. В резултат от тях била добита ценна информация за разположението на града, за неговата форма и размери, за развитието му през годините, за укрепленията му, за системата от обществени и училищни сгради, за икономическия, културния, религиозния живот в града.
Местното население се състояло от италици и траки, от преселници от римските провинции и Мала Азия, както и от други места. Официалният език в града бил латинският.
Първоначалния град, който бива условно наричан Ескус I е частта, в която разкопките са съсредоточени. Неговата централна част и площад предизвиквали най-голям интерес. Ескус I има форма на неправилен петоъгълник, а площта му е сто и осемдесет декара. Източното разширение на града, наричано условно Ескус II е приблизително още сто декара, така че цялата площ в крепостните стени е приблизително двеста и осемдесет декара, колкото е и тази на други римски градове у нас!
Посетете това място и вижте какво е останало от античния град Улпия Ексус. Римския град не случайно е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата!

Видяно: 402 пъти

Коментари